10те най-смешни имена на села в България

В България има над 5000 села, много от тях необитаеми. При наличието на толкова много, нашите предци са си позволили повече от веднъж да бъдат креативни в кръщаването им. Всеки от нас знае поне едно село със странно или смешно име.

А ето ги и нашите топ 10:

село Диня

Село в Южна България, област Стара Загора. Според легендата българският цар Иван Шишман минава със своя кон край работливите българки и ги попитал какво правят, а те отвърнали, че сеят карпузи (дини), затова той дал и точно това име на селото – Карпусча.

село Говедарци или, по-известно със старото си име, Мацакурово

Село в Югозападна България, община Самоков. Със своите 1402 жители, селото се нарежда на първо място по брой на население след Самоков. През различните исторически периоди е имало живот и поминък из Говедарската котловина.

село Богатово

Село в Северна България, област Габрово. За разлика от гореизброените, Богатово не се казва така, защото хората живели там са богати. Произходът на името е неясен, но е често свързван с доброволец от селото, участвал в Балканската война.

село Горно Уйно

Село в Западна България, област Кюстендил. Горно Уйно е гранично село от 1919 г., когато според Ньойския мирен договор Босилеград и селата от околията му са придадени към Кралство на сърби, хървати и словенци.

село Торбалъжите

Село в Централна България, област Габрово. Чувството за хумор на габровци е ненадминато. За това и Габрово е лидер в нашия списък. Три са легендите за името на селото. Считана за най-достоверна история е: В миналото пътят, който водел към с. Жълтеш и Габрово, бил много стръмен. Селяните пътували с волски каруци. За да теглят по-добре добичетата, им закачали по една празна торба на хомота отпред. В стремежа си да си пъхнат главата в торбата, за да хапнат, животните теглели здраво колата. Оттук и приказката за торбата, пълна с лъжи

село Гъзурниците

За пореден път Габровска област не разочарова. Бивше село, а вече квартал с променено име. Произхода на името обаче далеч не е свързан с това, което идва на мисъл. Става въпрос за данъка „гъзурнина”, който бил специфичен за този край налог върху произведеното жито.

село Вещица

Село в Северозападна България, област Видин. За възникването на името на селото предание споменава турчин, който имал чифлик на това място, обикалял земите си, видял няколко българки да се къпят голи в местната река и смутен от несъвместимата с мюсюлманските разбирания, но вълнуваща го гледка , побягнал с викове „Вещици, вещици!“.

село Недоклан

Село в Североизточна България, област Разград. След едно нападение на кърджалии селото е било ограбено и запалено, мъжете посечени, а жените и децата – отвлечени. В селото имало един дядо Недьо, който при нападението се скрил в пещта за хляб. След като изгаснал пожара, той се показал, а турците го нарекли Недьо калан – останалия Недьо, понеже единствен оцелял.

село Баница

Село в Северозападна България, област Враца. И не, селото не е кръстено на едно от любимите на българина ястия. Името на селото е славянско, умалително от „баня“ – топъл минерален извор, поради наличието на “лечебни” води.

Преди да ви представим първото място в нашия списък, трябва да направим и почетно споменаване на онези село, които не влязоха в него:

Пръдлевци; Търсигъзи; Пържиграх; Мечка; Тъпчилещово;

село Сърбогъзи

Село в Северна България, област Габрово. Сърбогъзи всъщност е махала в село Престой, която е на повече от 200 години. Последният жител на махалата Боньо Митев е починал около 2010 година, а с него си отива и Сърбогъзи.