Connect with us

Вдъхновяващо

Да бъдеш номад – когато целият свят е твой дом

Може би понякога си представяте колко прекрасно би било да няма нещо, което да ви задържа на едно място – работата, училището, семейство, приятели.. Да няма нещо, което да ви ограничи в пространството, а точно обратното – да ви покаже всяко едно красиво кътче в света, който ви заобикаля. Много хора избират този начин на живот и се отказват от всичко материално, за да открият себе си. И така стигаме до въпроса – кои са тези хора?

Какво представлява номадския живот?

Да бъдеш номад във всеки смисъл на думата означава да нямаш фиксиран дом. Традиционните номадите са скитнически племена и съществуват на земята от много дълго време, но за жалост вече са останали под 30 – 40 милиона в света. Причините да нямат фиксиран дом най-често са промените в околната среда – като смяната на климата, която пък влияе върху природните ресурси, нужни за оцеляването на един индивид. Разбира се това е класическият пример за един номадски живот, но наскоро четох книга, която е създадена от жена, живяла допреди това като всички нас – в напреднал, развиващ се свят, в стаи от четири стени и покрив над главите ни, но какво се е променило, за да избере да прекара остатъка от живота си в пътешествия из света?

„Историите на една номадка“

Рита Гелман е авторката на тази книга и още когато се намирах в книжарницата, търсейки си поредната интересна находка, си казах, че имам нужда от нещо, което да ми припомни кои са истински важните неща в живота, различаващи се от разбирането на повечето хора за измерването на благополучието в кариерата и голямото материално богатство. Видях заглавието на книгата и си казах „Добре, това звучи обещаващо.“, после видях и подзаглавието – „Накъдето те поведе сърцето“ и само след няколко прочетени реда от анотацията на задната корица и думите „Трябва да има повече от един начин да се живее. Ето го.“, си казах „Това е!“. Наистина открих това, което търсех. 

Какво е да бъдеш съвременен номад?

Рита е точният пример за съвременен номад – в книгата си тя разказва за това как пищният живот, отрупан с гала вечери, големи къщи и скъпи вещи, изобщо не я е изпълвал душевно. Има хора, на които това им е напълно достатъчно и няма нищо лошо, защото всеки сам определя кои са нещата, които го правят щастлив, но не мисля, че материалните вещи ще успеят някога да запълнят празнотата в човешката душа. Точно те понякога дори са причината за нейната поява – това да искаш още и още те спира от благодарността, с която трябва да изпълниш живота си. Авторката е разбрала, че този начин на живот не я прави щастлива и не е искала да губи нито година повече в безцелно съществуване и отдалечаване от желанието си да опознава света и чуждите народи. Тя избира да се измъкне от нещата, които я карат да остане на едно място, събира няколко вещи в раницата си и поема пътя към Мексико. 

Началото на едно приключение

За разлика от традиционните номади, които не се установяват сред местните хора, Рита избира точно това, защото описва именно хората като своята най-голяма страст. Тя иска да споделя всеки миг от ежедневието им, за да се докосне колкото се може повече до техния начин на живот и да излезе от рамките, поставени от обществото, което ти казва, че съществува само един такъв. В началото авторката дори описва как се е чувствала неудобно от факта да вечеря сама – за толкова години винаги е вечеряла заедно със съпруга си. Според мен това трябва да се нормализира в днешния свят, защото ако човек не се чувства добре в своята собствена компания, не мисля, че някога ще се чувства така и в нечия чужда. 

Започвайки своя път от Мексико, след развода си и губенето на дома си, тя посещава все по-интересни места като селото на едно племе, наречено „сапотеки“, Гватемала, Никарагуа, Израел, Галапагоските острови, Индонезия, Канада, Нова Зеландия и Тайланд. Сами виждате, че изборът й на страни не е много типичен, но успява да се докосне до много различни етноси и култури, изпълвайки своето желание да опознае хората и различията между тях. За приключенията си, тя разказва как е спала в сламени хижи, чувайки рева на дивите маймуни, намирала нови другари (най-често многокраки и космати) в ъгълчетата на таваните в домовете на семействата, които са я приютявали, учела различни езици, за да спечели доверието на хората, срещала се с други пътешественици и загърбила зоната си на комфорт, се е излагала на всевъзможни рискове, но никой не й е казвал как да живее живота си. Може би точно в това се крие щастието – да не следваш нищо друго, освен своите собствени инстинкти. 

Кой начин на живот бихте избрали?

Интересно ми е, ако трябваше да се откажете от всичко, което притежавате и да поберете вещите си само в една раница, подобно на начина на живот на някои минималисти, бихте ли поели по този път? И кои са нещата, които бихте взели на своето приключение в големия, вълнуващ свят, който има толкова много кътчета, които все още никой не е посетил? Може би точно тези въпроси ще ви накарат да се замислите кои са истински важните неща в живота ви.

Ако наистина проявявате интерес към номадския живот или просто търсите такъв, изпълнен с многобройни приключения, можете да се запознаете с историята на пътешественика Томислав Перко, който обикаля множество държави, една от които е и България, с минимални парични средства, често явяващи се като пречка при осъществяването на такова пътуване. В клипчето долу той разказва как докато е в Австралия успява да изработи пари за 13 дена, които са равностойни на пътуване с продължителност от 8 месеца. Пример като този показват, че не толкова парите, колкото собствените ни убеждения ни спират от воденето на един по-щастлив живот.

Автор: Ивелина Николова

Continue Reading
Girl in a jacket
Кликни за коментар

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още от Вдъхновяващо

Girl in a jacket
Нагоре