Connect with us

Вдъхновяващо

”Хипертимезия”- какво е да си спомняш, дори да искаш да забравиш

 

Със сигурност имате спомени от живота си, които просто искате да заличите и се надявате да пропаднат в бездната на забравеното. Това е нещо, което е доста трудно и все пак възможно за постигане, но не и за хората, диагностицирани със синдрома ”хипертимезия”, който се изразява с превъзходна автобиографична памет. За тях спомените са като един архив, в който можеш да посочиш която и да е дата и година, а мозъкът им автоматично се разравя в него и открива потърсената информация. Тези моменти са съпътствани от детайли, които един обикновен човек не би могъл да запомни- като какви дрехи са носели в определен ден или какво точно са яли, но тук говорим за дни, които са отминали преди години, и не знам за вас, но аз лично не мога да си спомня какво съм яла дори преди една седмица.

 

Откритите досега случаи на хора, притежаващи този синдром са около 60 в целия свят- нещо много рядко и изключително. Повечето биха го приели като дарба- да можеш да запомниш всичко, което ти се е случвало. Звучи страхотно, нали? Но интересното тук е, че самата случка не се запомня единствено като факт, а и заедно с всички изпитани емоции, които могат да бъдат много силни. Когато хората се върнат към този спомен, сякаш преживяват всичко отново, без значение добро или лошо е то.

Има документиран случай на жена от Австралия- Ребека Шарък, която помни всичко в живота си, датиращо от седмия си ден на този свят. И докато повечето се опитваме да си припомним кой е най- ранният ни спомен и на колко години сме били, когато сме го получили, тя без проблем може да се върне назад във времето, още когато се е появила на света. Причината ние да не успяваме да си спомним моменти, случващи се толкова рано през съществуването ни, е, че когато сме бебета, все още нямаме добре развита епизодична памет, която е свързана със запомнянето на детайли относно дадено събитие.

Погледнато от тази страна, можем да кажем, че хипертимезията е синдром, при който епизодичната памет на хората е доста силно развита. И все пак това може да е много натоварващо за ума им, след като са затрупани от толкова голямо количество информация, без възможност да се отърват от нея. Нещо, като бездънна папка, която продължава да се пълни с листи до края на живота им.

Какво ще кажете вие- приемате ли го като дарба, или като проклятие? И бихте ли искали да бъдете 61-вият човек в света с този синдром?

Автор: Ивелина Николова

Continue Reading
Girl in a jacket
2 Comments

2 Comments

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още от Вдъхновяващо

Girl in a jacket
Нагоре