Connect with us

Вдъхновяващо

Парадоксът Baker-baker – защо фотографската ни памет е най-развита

Някога чудили ли сте се защо можете да запомните как изглежда някой, дори какви дрехи е носил, когато сте се запознали, но когато се опитате да си спомните името му, прекарвате часове в блъсканици и изпадате в един безкраен процес? Не се тревожете, няма нищо сбъркано във вас, просто вие, като повечето хора на планетата, имате най- силно развита фотографска памет. За да ви докажа твърдението си и да не ме сметнете за човек, който говори празни приказки, ви представям една случка:

Излизате навън с новите си колеги и човекът, с когото се познавате, ви запознава с групата по следния начин:

Кери обича да плува и работи като програмист.

Вероника често ходи на излети и е ядрен физик.

Майкъл участва в маратони по бягане и е графичен дизайнер.

Ребека е запален геймър и софтуерен инженер.

Алекс обича да играе шах и работи като икономист.

Коби рисува през свободното си време, а по професия е архитект.

От този списък колко имена запомнихте? А колко хобита и професии? Обзалагам се, че в паметта ви са останали повече факти относно втория ми въпрос. И това не е случайно, а защото можете да направите много повече асоциации с хобитата и професиите, които изредих, отколкото с имената. Надали познавате много хора, които да се казват по същия начин, но мозъкът ви веднага може да изгради в съзнанието ви образа на процеса на плуване, един излет сред гората или как някой финишира маратон. Защото всички ние сме виждали тези неща и съответно не ни е трудно да си ги представим.

В това се състои и така нареченият парадокс „Baker- baker“, при който се твърди, че ако се запознаем с човек, чиято фамилия е Baker (Хлебаров/-а) ще ни е значително по- трудно да запомним името му, отколкото ако ни се представи като пекар (baker) по професия, защото по този начин ше можем да направим повече асоциации с него. Примерно да си представим как меси тесто и целите му ръце са в брашно, а защо тук да не включим и другите си сетива- уханието на прясно изпечен хляб и вкусът на разтапящото се тесто в устата ни. Надявам се да не сте огладнели от асоциациите ми с хляба и оставили статията наполовина прочетена, бягайки към хладилника.

Това също така е и една добра тактика, която можем да използваме, ако ни е трудно да запомним нечие име и нямаме намерение да се излагаме пред човека, обърквайки го- като направим асоциация с името му, използвайки фотографската си памет. И така, ако някой ви каже, че се казва Петко Ковачев, без проблем можете да си представите как кове нещо, надвесен над маса в ковачницата. Това ще ви спести доста неудобни моменти и още повече ще развие начина ви на мислене.

Този парадокс затвърждава и ни показва колко сложно устроен е нашият мозък и колко неща все още не знаем за неговото функциониране, но може би точно това ни мотивира да продължаваме напред, откривайки нови хоризонти. А сега отидете и се почерпете с една филия хляб.

Автор: Ивелина Николова

Continue Reading
Girl in a jacket
Кликни за коментар

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още от Вдъхновяващо

Girl in a jacket
Нагоре